Еволюцията – мит и реалност

1 474 прегледа

Актуална ли е Дарвиновата теория за произхода и еволюцията на човека около 150г. след появата си? Отчитайки бързия и стремителен темп на развитие на науката и техниката, не следва ли теориите на съвременните учени, достижения на модерните средства и способи за анализ, да бъдат по-достоверни, отколкото застъпените преди век и половина?

Ние ще погледнем от едни малко по-различен ъгъл, оставащ в периферията на общоприетите схващания.

chudesa.net

Чували ли сте за руския професор Ернст Мулдашев? Той е първият лекар в света, извършил успешно трансплантация на око, създател на ново направлени в медицината – регенеративна хирургия. Паралелно с иновациите, които налага, той си поставя една амбициозна и изключително трудна задача. В качеството си на авторитет в научните среди, той се опитва да прокара съвсем ново и авангардно разбиране за човечеството.

След поредица от експедиции в страните от Изток (Индия, Непал, Тибет), срещи с местното население, анализ на многообразни източници на информация, руският учен променя изцяло мирогледа си. Той подкрепя древните в разбирането им, че материята е възникнала от пустотата, от Абсолюта, т.е. човекът е създаден чрез уплътняване на духа. Професорът говори за Генофонд на човечеството – законсервирани хора, готови да излязат и да дадат живот на планетата, ако ние бъдем унищожени. Той приема също, че на Земята трябва да се изредят седем раси, като в момента нашата е пета.

Звучат ли ви реалистично тези предположения? Преди да решите, ще направим едно сравнение. Нека се върнем отново на казаното от професора и да го съпоставим с изследване, проведено от учени от Университета в Нюкасъл, Великобритания.

Според споменатата хипотеза за цивилизациите четвъртата е била тази на атлантите. Проф. Мулдашев изгражда образа на нейните представители по следния начин: „Тази раса е била изключително развита… Атланите са имали подводни плантации и са плували под вода.„ В резултат от постоянния им контакт с водата, хипотетичните атланти били със стъпала под формата на перки и големи длани, вероятно с ципи.

Сега фокусираме внимание върху английските учени и тяхната работа. Те доказват теорията си относно причината, пораждаща интересния феномен на набръчкване на пръстите при по-продължителен контакт с вода. Общоприетото обяснение на този факт е, че в резултат от контакта, кожата се размеква и това води до набръчкване.

Защо само кожата по пръстите се набръчква?

svejo.com

Учените обаче успяват да открият съвсем различна причина за явлението. Според тях малките кръвни телца под кожата се свиват, под тяхното влияние пръстите на ръцете и краката се свиват, което води до образуване на гънки. Мнението на изследователите е, че бръчките по пръстите осигуряват по-добър захват за мокри предмети.

При провеждане на опит с 20 доброволци, които били накарани да преместят мокри и сухи стъклени топчета от един съд в друг чрез малки отвори, се оказало, че онези от тях, които накиснали ръцете си във вода преди това, се справили значително по-бързо и с по-голяма сръчност с поставената задача в сравнение с останалите.

Резултатът от работата на учените ги убеждава, че бръчкането на кожата е помагало на нашите предци при ловуване под водата, а бръчкането на краката е осигурявало по-добра стабилност при придвижване във водни басейни.

Сега вече убедихме ли ви? Ние не сме сигурни доколко са реалистични изложените твърдения, не можем да гарантираме истинността им, а оставяме преценката на вас. „Сведенията от експедицията трудно се побират в главата на възпитания в чисто материалистически позиции човек, но не можем да ги отхвърлим само заради това основание.“ – „От кого сме произлезли?“, Е. Мулдашев.

Еволюцията – мит и реалност
5 (100%) 3 votes