Телескопът „Хъбъл“ и на основата на Общата теория за относителността на Айнщайн, американски учени наблюдаваха далечна галактика, на възраст 13 млрд. години – сформирана едва 500 милиона години след Големия взрив.
Следващата „снимка“ е от период, възникнал близо 1 милиард години по-късно. Този път „пейзажът“ е съвсем различен – има галактики с милиарди звезди. Какво се е случило междувременно? Учените се затрудняват да отговорят на този въпрос, защото не могат да разграничат космологичния фон от сигналите от покрайнините на Вселената.
Вей Чжън от катедрата по физика и астрономия в университета Джонс Хопкинс и колегите му намериха частичен отговор на въпроса, след като откриха галактика, сформирана около 500 милиона години след Големия взрив. Астрономите използвали инфрачервена камера, с която телескопът „Хъбъл“ е оборудван от 2009 г. Тази камера вече е идентифицирала над 100 галактики, сформирани между 650 и 850 милиона години след раждането на Вселената. Отвъд тази граница обаче сигналите са твърде неясни и затова екипът на Чжън се обърнал към Общата теория на относителността на Айнщайн и решил да ползва предсказания от нея феномен гравитационна леща.
Учените прибегнали до телескопа „Хъбъл“, за да търсят далечни галактики, скрити задмасивни галактични купове, които могат да послужат като астрономическа лупа. След като изследвали десетина галактични купа, учените идентифицирали далечна галактика, сформирана едва 500 милиона години след Големия взрив.
В случая феноменът гравитационна леща увеличил 15 пъти излъчената от галактиката светлина. Това позволило на учените да изследват прецизно галактиката. Тя включва значително количество стари звезди, които са се сформирали 200 милиона години, за да достигнат маса, която е 150 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Ако същото се отнася и за други примитивни галактики, това би означавало, че сформирането на звезди е започнало между 300 и 500 милиона години след раждането на Вселената. Тъй като не разполагаме с други методи за изследване, това е невъзможно да се твърди със сигурност, отбеляза астрономът Даниъл Старк от университета на Аризона в Тусон.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.
