Актуална ли е Дарвиновата теория за произхода и еволюцията на човека около 150г. след появата си? Отчитайки бързия и стремителен темп на развитие на науката и техниката, не следва ли теориите на съвременните учени, достижения на модерните средства и способи за анализ, да бъдат по-достоверни, отколкото застъпените преди век и половина?
Ние ще погледнем от едни малко по-различен ъгъл, оставащ в периферията на общоприетите схващания.
Чували ли сте за руския професор Ернст Мулдашев? Той е първият лекар в света, извършил успешно трансплантация на око, създател на ново направлени в медицината – регенеративна хирургия. Паралелно с иновациите, които налага, той си поставя една амбициозна и изключително трудна задача. В качеството си на авторитет в научните среди, той се опитва да прокара съвсем ново и авангардно разбиране за човечеството.
След поредица от експедиции в страните от Изток (Индия, Непал, Тибет), срещи с местното население, анализ на многообразни източници на информация, руският учен променя изцяло мирогледа си. Той подкрепя древните в разбирането им, че материята е възникнала от пустотата, от Абсолюта, т.е. човекът е създаден чрез уплътняване на духа. Професорът говори за Генофонд на човечеството – законсервирани хора, готови да излязат и да дадат живот на планетата, ако ние бъдем унищожени. Той приема също, че на Земята трябва да се изредят седем раси, като в момента нашата е пета.
Звучат ли ви реалистично тези предположения? Преди да решите, ще направим едно сравнение. Нека се върнем отново на казаното от професора и да го съпоставим с изследване, проведено от учени от Университета в Нюкасъл, Великобритания.
Според споменатата хипотеза за цивилизациите четвъртата е била тази на атлантите. Проф. Мулдашев изгражда образа на нейните представители по следния начин: „Тази раса е била изключително развита… Атланите са имали подводни плантации и са плували под вода.„ В резултат от постоянния им контакт с водата, хипотетичните атланти били със стъпала под формата на перки и големи длани, вероятно с ципи.
Сега фокусираме внимание върху английските учени и тяхната работа. Те доказват теорията си относно причината, пораждаща интересния феномен на набръчкване на пръстите при по-продължителен контакт с вода. Общоприетото обяснение на този факт е, че в резултат от контакта, кожата се размеква и това води до набръчкване.
Учените обаче успяват да открият съвсем различна причина за явлението. Според тях малките кръвни телца под кожата се свиват, под тяхното влияние пръстите на ръцете и краката се свиват, което води до образуване на гънки. Мнението на изследователите е, че бръчките по пръстите осигуряват по-добър захват за мокри предмети.
При провеждане на опит с 20 доброволци, които били накарани да преместят мокри и сухи стъклени топчета от един съд в друг чрез малки отвори, се оказало, че онези от тях, които накиснали ръцете си във вода преди това, се справили значително по-бързо и с по-голяма сръчност с поставената задача в сравнение с останалите.
Резултатът от работата на учените ги убеждава, че бръчкането на кожата е помагало на нашите предци при ловуване под водата, а бръчкането на краката е осигурявало по-добра стабилност при придвижване във водни басейни.
Сега вече убедихме ли ви? Ние не сме сигурни доколко са реалистични изложените твърдения, не можем да гарантираме истинността им, а оставяме преценката на вас. „Сведенията от експедицията трудно се побират в главата на възпитания в чисто материалистически позиции човек, но не можем да ги отхвърлим само заради това основание.“ – „От кого сме произлезли?“, Е. Мулдашев.
