Звучи ли ви абсурдно твърдението, че картофът може да произвежда енергия? Можете ли да повярвате, че двойка метални пластини и един картоф са в състояние да заредят LED лампи, достатъчни, за да осветяват една стая за 40 дни? В това се опитват да ни убедят проф. Хайм Рабинович от Еврейския университет в Йерусалим и колегите му от Калифорнийския университет Бъркли – Алекс Голдбърг и Борис Рубински.
Всъщност теорията им е съвсем обоснована, но идеята за генериране на такъв вид енергия се заражда още в далечната 1780г., когато небезизвестният италиански учен Луиджи Галвани прави епохално откритие, свързвайки електричеството със свиването на мускулите. При провеждане на опити с мъртви жаби той забелязва връзката между двата метала, с които експериментира, и потрепването на мускулите на жабата при допира до тях. Галвани приема, че ефектът е в резултат от животните и го нарича „биоелектричество“.
Алесандро Волта обаче се усъмнява в теорията на Галвани. Според него новата форма на електричество е следствие от контакта между металите. Той посвещава живота си на опити в тази насока и през 1799г. създава първата батерия.
На такава солидна основа от експерименти, провеждани и до днес, базира работата си проф. Рабинович и неговия екип. Интересът им да разработват тази алтернативна форма на електричество е провокиран от желанието да помогнат на хората от отдалечените места по света, които нямат достъп до електроенергия.
Принципът на действие на тяхната органична батерия е следният: два метала – анод и катод, като те тестват съответно цинк и мед, си взаимодействат с киселината в картофа и в резултат от химичната реакция се освобождава енергия.
„Тази енергия е с ниско напрежение, но достатъчна, за да се конструира батерия, която да зарежда мобилни телефони или лаптопи на места, на които няма мрежа, няма електрическо захранване.“ – обяснява Рабинович.
Икономическите и финансови анализи показват, че цената на киловатчас електроенергия ще струва около $9, което за сравнение е 50 пъти по-евтино от киловатчас на обикновените батерии по 1,5 волта и 6 пъти по-евтино от стандартните керосинови лампи.
Сега си задаваме логичния въпрос: „Защо не се пристъпи към масовото им производство?“
В световен мащаб 1,2 млрд. души нямат достъп до електричество, а един обикновен картоф би могъл да бъде отговорът или поне така смятаха учените. Изследователската общност се колебае доколко е хуманно храната да се използва за енергия. Да вземем за пример една държава като Кения. Там картофът е вторият по важност продукт, необходим за изхранване на населението след царевицата.
Голямо затруднение пред осъществяването на проекта се явява цената на цинка. В повечето развити държави тя е доста висока, което значително би оскъпило произведената стока за крайния купувач.
Другото сериозно притеснение е свързано с предпочитанията на потребителите. На пазара има голямо разнообразие от модерни и иновативни източници на енергия, като слънчевата енергия, и вероятно картофите няма да бъдат толкова желани.
Разбираме, че при сегашната действителност е трудна реализацията на идеята за картофена енергия. Все пак оставаме с надеждата, че някой ден, когато си купуваме лампа, ще бъдем поставени пред избора: картофена или някаква друга.
