Според ново изследване за създаването на колония на Марс може да са необходими само 22 души, въпреки че тази малка група космически жители трябва да има съвместими личностни качества, за да оцелее на Червената планета.
Марс е дом на роботизирани изследователи от близо 60 години, но когато става въпрос за кацане на хора на Червената планета, нещата стават малко по-сложни. В неотдавнашно проучване, качено на сървъра preprint arXiv, група учени решават да проучат поведенческите и психологическите взаимодействия между бъдещите колонисти на Марс и стигат до изненадващо малък размер на населението, което според тях може да изгради и поддържа колонията: 22 бъдещи марсианци.
Научна фантастика или реалност: Колонизираме Марс през 2050 г.
Учените са създали модел за симулиране на колония на Марс, основан на високоефективни екипи от хора в изолирана, силно стресова среда, като например изследване на Арктика или Международната космическа станция. Симулацията проиграва взаимодействието между хора с различни нива на умения, устойчивост, стрес и една от четирите психологически черти: невротична, реактивна, социална или любезна, в допълнение към факторите на околната среда на Марс.
Симулацията продължава 28 земни дни с различен брой хора във всяка група, която варира от 10 до 170 души. Учените установяват, че първоначалната популация от 22 души е минималната, необходима за поддържане на жизнеспособна колония, и че любезният тип личност е този, който е по-вероятно да оцелее на Марс. От друга страна, невротичните личностни типове умирали много по-често от останалите, сочи проучването.
People could be living on Mars by 2040 https://t.co/wUOLVNB8XH
— TheStreet (@TheStreet) March 31, 2023
„Склонни сме често да се отнасяме към хората само като към числа или частици, лишени от лични стимули, хетерогенност и адаптивност. Човешките групи са сложни системи, при които резултатът не е сума от частите, а е синергичен„, казва Анамария Береа, доцент по компютърни науки и науки за данните в университета „Джордж Мейсън“ и съавтор на изследването.
Изследователите искат да подчертаят важността на отчитането на човешкото поведение като част от бъдещите космически изследвания. „Искахме да покажем, че ако пренебрегваме социалните, поведенческите и психологическите аспекти на космическите изследвания, можем да сгрешим грубо в нашите оценки, прогнози и предвиждания„, добави Береа.