Лекарите и лечебните заведения в България категорично отхвърлят предложените промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., които предвиждат въвеждането на нов механизъм за контрол на разходите в болничната помощ. Според тях тази мярка не само ще доведе до сериозни затруднения в предоставянето на медицински услуги, но и може да застраши цялостната стабилност на здравната система.
Какво предвижда новият механизъм?
В основата на предложената промяна стои идеята, че при констатиран преразход на бюджета на НЗОК в средата на годината, цените на всички клинични пътеки в болничната помощ ще бъдат намалени. Това означава, че средствата, които болниците получават за лечението на пациентите, ще бъдат редуцирани, което според лекарите е не само несправедливо, но и потенциално опасно за цялата здравна система.
Реакцията на медицинските среди
Обединени срещу тази мярка, Българският лекарски съюз (БЛС), Асоциацията на университетските болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници, Сдружението на общинските болници, Националното сдружение на частните болници и Българската болнична асоциация публикуваха съвместна декларация, в която изразяват своето недоволство и предупреждават за сериозните последици от въвеждането на този механизъм.
Според тях подобна стъпка ще доведе до:
- Финансови затруднения за лечебните заведения – намаляването на приходите ще направи невъзможно нормалното функциониране на болниците, които ще изпитват затруднения при покриването на разходите си, включително заплатите на персонала.
- Ограничаване на достъпа до качествено лечение – пациентите ще пострадат от намаляването на бюджетите, тъй като болниците ще бъдат принудени да съкращават услуги или да отлагат скъпи, но необходими процедури.
- Нарушаване на финансовата дисциплина на добре управляваните болници – мярката наказва всички лечебни заведения, без да отчита дали те са работили в рамките на бюджета си или не.
Дискриминационна политика спрямо болниците?
Една от основните критики на медицинските организации е, че мярката за намаляване на клиничните пътеки засяга само болничната помощ, докато други сектори на здравеопазването, като лекарствоснабдяване, медицински изделия и дентални услуги, остават незасегнати. Според тях това е дискриминационна практика, която поставя болниците в неравностойно положение спрямо останалите здравни дейности.
Освен това, предложението влиза в конфликт с изискванията на Закона за здравното осигуряване, който определя минимални възнаграждения за медицинските специалисти. Намаляването на клиничните пътеки неизбежно ще доведе до затруднения в изпълнението на тези законови изисквания, което може да предизвика масово недоволство сред лекарите и медицинския персонал.
Опасност от скрит дефицит и измамна финансова стабилност
Според лекарите и болниците, въпросният механизъм не само не решава реалните проблеми в здравеопазването, но и създава предпоставки за скрит дефицит. Те твърдят, че чрез орязването на средствата за болниците се създава фалшивото усещане, че бюджетът за болничната помощ е достатъчен, докато в действителност средствата не достигат и здравната система работи на ръба на възможностите си.
В допълнение към тези опасения, в бюджета за 2025 г. се предвижда и финансиране на нова дейност – биомаркерното тестване. Макар че това безспорно е стъпка напред в медицинската диагностика, фактът, че тази дейност ще се финансира от същия ограничен бюджет за болнична помощ, поражда въпроси дали това няма да доведе до още по-голямо напрежение в системата.
Предложение за ефективен контрол чрез участие на пациентите
Вместо механично намаляване на средствата за болнична помощ, БЛС и останалите болнични организации предлагат въвеждането на по-ефективен контролен механизъм, в който пациентите да играят активна роля. Те предлагат всяка медицинска процедура, за която болницата иска заплащане от НЗОК, да бъде верифицирана от самия пациент, преди да бъде извършено плащането.
Този подход се основава на модели, които вече успешно функционират в други сфери, като банковия сектор, където клиентите потвърждават транзакциите си преди да бъдат изпълнени. Според лекарите, ако пациентите участват в контрола, ще се елиминират неправомерните разходи и ще се гарантира, че средствата отиват там, където са наистина необходими.
Какво следва? Лекарите заплашват с протести
Лекарският съюз и болничните организации настояват механизмът за намаляване на клиничните пътеки да отпадне от законопроекта за бюджета на НЗОК за 2025 г. Те подчертават, че вместо да се налагат подобни мерки едностранно, би било много по-разумно БЛС и НЗОК да договорят адекватен механизъм за контрол на разходите, който да не вреди на болничната помощ и пациентите.
Ако исканията им не бъдат взети предвид, лекарите и лечебните заведения заявяват, че са готови да преминат към ефективни протестни действия. Възможните форми на протест включват публични демонстрации, отказ от сключване на нови договори с НЗОК и дори временно прекратяване на определени медицински услуги, ако бюджетните рестрикции направят работата им невъзможна.
Време за реални реформи, а не за орязване на средствата
Здравната система в България се намира на кръстопът. От една страна, е ясно, че контролът върху разходите е необходим, за да се гарантира устойчивостта на системата. От друга страна, налагането на строги бюджетни ограничения върху болниците, без да се вземат предвид специфичните нужди на сектора, може да доведе до сериозни проблеми както за медицинските специалисти, така и за пациентите.
Лекарите и болниците са категорични – здравеопазването не трябва да бъде жертвано в името на счетоводните баланси. Вместо механично намаляване на разходите, е необходимо да се търсят устойчиви решения, които да гарантират ефективност, прозрачност и достъп до качествени медицински услуги. Въпросът сега е дали управляващите ще чуят тези призиви или ще продължат с политиката на бюджетни ограничения, която заплашва да дестабилизира цялата система.
